Постинг
15.02.2008 15:38 -
Светивалентински следствия
Първо следствие.
Мрънкам от известно време, че ме е налегнал един кахър, свързан с отношенията ми с една институция. Най-вече трудното проникване в нея поради безкрайни опашки.
На многопразниковия четиринадесети февруари колегата ми решава да се отправи на нов поход, за да направи пореден опит да проникне. Той принципно има сериозно отношение към работа за разлика от мен, но средностатистически сме добре в това отношение.
И така в четвъртък колегата се озовава в 07.05 часа през дверите на съответния офис в близко градче. В тъмното попада на опашка от четирима по-юнаци от него, които вече чакат леко заскрежени. В 08.10 часа се появява усмихната чиновничка, което само по себе си е забележително явление. Въпреки че остават двадесет минути до началото на работното време тя кани премръзналите и вече умножили се чакащи вътре на топло, докато стане 08.30, т.е. началото на работното време.
Прибра се колегата щастлив още по обяд. Пък аз си помислих колко е хубаво, че има хора, които още със събуждането са отбелязали празника на влюбените по подобаващ и полезен за нас начин .
Второ следствие.
Аз празнувах винарския празник. Пък се оказа, че и мач има. Сутринта четох един пост. После хукнах (много пресилено казано) по задачки, но такъв пост разсейва, а мисленето и без това хич го няма. Връщайки се имах намерението да му прасна един коментар, че не е много редно да разтройват трудовия процес като вкарват неблагопристойни мисли и така да се затруднява достойното полагане на труд в и без това не много дългия петъчен делник. Обаче гледам, гледам - творбата я няма. Ми сега! Аз ли не съм бил много читав и съм халюционирал или авторът е бил под влияние на снощни емоции и като се е поосвестил е премахнал приятно смутителното писание.
Мрънкам от известно време, че ме е налегнал един кахър, свързан с отношенията ми с една институция. Най-вече трудното проникване в нея поради безкрайни опашки.
На многопразниковия четиринадесети февруари колегата ми решава да се отправи на нов поход, за да направи пореден опит да проникне. Той принципно има сериозно отношение към работа за разлика от мен, но средностатистически сме добре в това отношение.
И така в четвъртък колегата се озовава в 07.05 часа през дверите на съответния офис в близко градче. В тъмното попада на опашка от четирима по-юнаци от него, които вече чакат леко заскрежени. В 08.10 часа се появява усмихната чиновничка, което само по себе си е забележително явление. Въпреки че остават двадесет минути до началото на работното време тя кани премръзналите и вече умножили се чакащи вътре на топло, докато стане 08.30, т.е. началото на работното време.
Прибра се колегата щастлив още по обяд. Пък аз си помислих колко е хубаво, че има хора, които още със събуждането са отбелязали празника на влюбените по подобаващ и полезен за нас начин .
Второ следствие.
Аз празнувах винарския празник. Пък се оказа, че и мач има. Сутринта четох един пост. После хукнах (много пресилено казано) по задачки, но такъв пост разсейва, а мисленето и без това хич го няма. Връщайки се имах намерението да му прасна един коментар, че не е много редно да разтройват трудовия процес като вкарват неблагопристойни мисли и така да се затруднява достойното полагане на труд в и без това не много дългия петъчен делник. Обаче гледам, гледам - творбата я няма. Ми сега! Аз ли не съм бил много читав и съм халюционирал или авторът е бил под влияние на снощни емоции и като се е поосвестил е премахнал приятно смутителното писание.
а ако моят е бил ония пост ..изтрих го и аз не знам защо. като измисля ще кажа.
цитирайМоже да стане цяла поредица, тъй като от шест мои преписки две върнаха. Сега мисля дали да не изчакам осми март.
цитирайкато се има предвид ,че служителите там сигурно са жени - или ще трябва да изкупиш цял цветарски магазин за да ги накараш да работят или просто забрави. :))
цитирайИли за по-сигурно брак с користна цел :)
И благодаря.
цитирайИ благодаря.
такова нещо не бих препоръчала и на най-големия си враг! :)))
цитирай
