Хората се отчуждават от държавата, защото май нищо не зависи от тях, освен да избират представителите на политическата класа. Или пък нищо не зависи от хората, защото са се отчуждили от държавата и все повече не им пука, ами гледат някак си да се справят.

Трябва да има възможност гражданите да въздействат пряко.Ако виждат резултата от непосредствените си действия, те ще са по-отговорни към себе си и към останалите. Мисля си за две възможности.

Първо относно местната власт. В големите градове общинската администрация е нещо далечно. В София има общински съвет и кмет. Те си развиват дейност. Но хората имат основно взаимоотношения с районните администрации, които нямат бюджет, собственост и правомощия. Освен това един център на местна власт за стотин хиляди граждани …това си е направо централна власт. Може да има малки квартални кметства, но със собствен бюджет и възможност да извършват административно обслужване на гражданите и да осъществяват проекти от местно значение. Кметовете да се избират за по-кратък период, например на две години. Тези малки кметства да разполагат с парите от данъците и таксите за недвижимите имоти или поне с част от тях. Така, ако за мандата нищо не свърши, този кмет ще има да взима на следващите избори. Пък и като срещне човек калпав кмет в махалата би могъл да насочи вниманието кметско с по-неконвенционални средства за общуване към калната улица. В такива малки общности, колкото и условно да е, хората все пак се познават. Нека голямата община остане като структура, която координира малките кметства за по-големи проекти, създава нормативната база и управлява дейности, които са общи за цялата община – например водоснабдяването, преработването на боклуци (отпадъци по административному). Голямата община е редно да се занимава със сигурността. Мисля, че общинска полиция и противопожарна служба ще са по-ефективни. Това в никакъв случай не означава, че и в МВР да няма такива служби.

Второ – съдебната власт. В София има един районен съд с над сто съдии. А ако има много малки съдебни райони с двама-трима районни съдии и те да са избираеми от гражданите? При съдиите мъчнотията е докато станат такива. После каквито и да ги вършат, най-много да ги преместят в друг съд временно. Например ако ж.к. „Хаджи Димитър” си има малък районен съд и на гражданина У. пет пъти му обират колата и апартамента. Гражданинът У. вижда как Т.П.Т., който по цял ден се шляе, дрънчи със златни ланци и бръмчи с лъскава кола, е воден при съдията и пуснат под гаранция от 200 лева. Когато дойде време да се избира съдия, гражданинът У. ще подбере близки, съседи и събратя по съдба и ще гласува за друг съдия.    

не знам до колко са осъществими. всъщност осъществяването им пак зависи от желанието на тия , които ни управляват. А те нямат желание да променят нещата, знаем защо. Така че идеи има много, няма желание да се осъществят. Ако го имаше желанието нещата щяха да си дойдат на мястото и без да се налагат такива промени. Така че само се вървим в един омагьосан кръг. Надявам се някога да излезем от него.

Не са осъществими.
Конституцията не позволява, а според мен там е грешна принципно концепцията за устройство.
Пък и вече си имаме политическа класа. Да се надявам само, че скоро ще почнат да се женят само помежду си и генетично ще залинеят.